Blagoevgrad2700.com
Докога Община Благоевград ще обръща гръб на собствените си творци и ще харчи пари за външни изпълнители и някои подбрани от Благоевград, с които те обикновено си работят, докато хората, които десетилетия наред са прославяли Благоевград и Пиринския край, остават извън общинската сцена?
Това вече не е просто въпрос на вкус. Това е въпрос на отношение, уважение и културна политика.
Болно и обидно е, че настоящото общинско ръководство не намери място на сцената за творци, които са дали живота си на българската и македонската песен. Още по-болезнено е, че велики и обичани изпълнители като Васко Лазаров и Георги Гоцев си отидоха от този свят, без да бъдат поканени нито веднъж на официално градско събитие през последните години от живота си.
Това ли е отношението на Община Благоевград към хората, които десетилетия наред са пазили и развивали музикалната традиция на този край?
И докато общината намира сцена и средства за външни изпълнители и за някои подбрани от Благоевград, с които те обикновено си работят, защо не кани хората, чиито имена са неразделна част от пиринската песен?
Къде са Райко Кирилов, Иван Гоцев и проф. Кирил Костов? Къде са Мая Нешкова, Йорданка Варджийска, Румяна Попова, сестри Филатови, Павлина Теова, Стоян Джельов и Елена Валеова?
Къде са местните творци, които трябва да бъдат сред първите имена, за които общината се сеща, когато организира празници и концерти в Благоевград?
Не е нормално хора, превърнали се в символи на музиката на този край, да бъдат пренебрегвани, докато общинската сцена се предоставя на външни изпълнители и на някои подбрани благоевградски изпълнители, с които те обикновено работят.
Още по-нелепо е това да се случва в град, който претендира да бъде културен център на Пиринска Македония.
И няма да се учудим, ако след тази публикация в самото общинско ръководство настъпи истинско удивление: „Ама тези изпълнители били от Благоевград?!“
Няма да се учудим, защото очевидно трябва някой да им припомня кои са хората, които десетилетия наред са прославяли този град и този край.
А отговорността за културната политика в момента е именно в ресора на заместник-кмета Боряна Шалявска. След като Станислав Кимчев напусна поста си през юни 2026 г., Община Благоевград прехвърли ресора „Култура, спорт и туризъм“ към Шалявска, която вече е заместник-кмет по образование, култура и бизнес развитие.
Постовете не са вечни. Ресорите се прехвърлят, длъжностите се разширяват, но за тези, които управляват сега, краят наближава.
Пиринската песен не е декор за празничната програма. Тя е част от паметта и идентичността на Благоевград. А хората, които са я съхранявали и са я носили през годините, не трябва да бъдат забравяни от собствената си община.
Община Благоевград дължи отговор на тези творци и на гражданите: защо не ги кани?
Защото докато общината харчи публични средства за концерти, е редно да обясни и каква е логиката зад избора на изпълнители. Защо външни имена и някои подбрани благоевградски изпълнители, с които те обикновено си работят, получават сцена, а доказани български и регионални творци остават извън програмата?
Време е някой в Община Благоевград да разбере, че културната политика не се изчерпва с това да се направи поредният концерт.
Култура означава и памет. Означава уважение. Означава да не забравяш своите.
А когато една община забравя собствените си творци, не те са проблемът. Проблемът е в тези, които вземат решенията кой да бъде на сцената и кой да бъде оставен извън нея.
