Взривена памет. Войната на болшевиките и българските подлоги срещу националната памет и националните паметници.
Знаете ли кой е този паметник, къде се намира, на кого и на какво е посветен?
Не знаете.
Надали има откъде да знаете.
Това е Паметникът на незнайния македонски четник.
Открит е тържествено през 1933 година, след Великия македонски събор в Горна Джумая, днес Благоевград, по повод тридесет години от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание.
Представлява събирателен образ на боец на ВМОРО/ВМРО. Това е паметникът на ВМРО, на всички знайни, незнайни, легални, нелегални дейци, от създаването на Организацията през 1893 година, чак до комунистическия преврат и съветската окупация през 1944 година. Дейците, посветили, а и нерядко пожертвали живота си пред олтара на националната свобода и българското национално обединение в трите дела – Мизия, Тракия и Македония. Паметникът на Организацията, бранила българската национална идея и кауза в Македония и воювала безстрашно срещу сърби, турци, гърци и комунисти, безродници и национални предатели.
Защо не го виждате? Защото е разрушен и унищожен с кирки и лопати от болшевишкия лумпен пролетариат след съветската окупация през 1944 година. Унищожен, заедно с Мемориала на Първи и Шести пехотни полкове, заедно с първия паметник на Ботев във Враца. Заедно с хиляди други паметни знаци на националната ни памет.
Разрушени, унищожени, взривени от болшевишките безродници, за да заличат, унищожат, изтрият българската национална памет и национално самоопределение. Точно тези, които вият от вчера, че „паметници не трябвало да се разрушават”. Тези, които разрушиха българските паметници, сега пищят, че трябвало да пазим тотемите на окупатора, защото били паметници. Не, не са паметници, позор са. Национално унижение. Цялата пета колона от копейки и рубладжии, които обаче кътат тридесетте си сребърника в евро и в долари, е мобилизирана да излива фекалните си сълзи под формата „ама не разрушавайте паметници”, „ау, не събаряйте МОЧА и альошите, че ще стане гражданска война”, „ау, недейте, сакън, ще разделим обществото”, „ау ние сме за мир”.
Апропо, не забелязвате ли, че най-големите „миротворци” и борци за мир са същите, които точно преди една година уверено обясняваха как Украйна ще падне за 24 часа, как Киев ще бъде превзет за три дни и войната свършва с победа за „Ахмат сила” и прочее глупости. Не, тези не са миротворци. Негодници са. Предатели. Те са същите, които се надяват някой Сармат да удари и унищожи България, защото сме неблагодарни на „съветския освободител”.
Типичен пример за такъв „експерт” и „миротворец” е копейката. От „превземаме Киев за три дни”, до „ама, моля Ви се, искаме мир”. Не вярвайте и не се хващайте на тези лъжовни стрели. Тотемите на окупаторите трябва да бъдат премахнати, за да има помирение в обществото, за да се освободим веднъж завинаги от отровното присъствие на копейки и прочее национални предатели. На когото Съветският съюз му е по-мил от България, просто решение – чемодан, вокзал, Магадан.
Не забравяйте – един български националист не е, не може да бъде и няма никога да е комунист, русофил, болшевик, сталинист, чуждопоклонник, интернационалист, глобалист. Винаги, само и единствено български патриот. Затова МОЧА трябва да бъде разрушен, а Паметникът на незнайния македонски четник – възстановен. Трябва и ще.
България над всичко!
