Свети Николай Софийски бил християнин, роден в град Янина (днес в Гърция) в първата половина на XVI век. От дете усвоил обущарския занаят и за по-добро препитание се преселил в София. Тук хората го обикнали и Николай създал семейство. Но някои мюсюлмани решили да го привлекат към своята вяра, често го безпокоели и го убеждавали да смени вярата си. Един ден го поканили на обяд, упоили го и в такова състояние го обрязали. Когато се събудил, Николай разбрал какво е станало и с плач избягал в дома си, откъдето от срам не излязъл цяла година. Но имамът най-после го предупредил, че занапред ще трябва да посещава техните молитви. Николай твърдо му заявил, че той за нищо на света няма да промени християнската вяра на своите предци.
Оттогава започнал неговият мъченически подвиг. Много мохамедани искали смъртта на Николай. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. На съдебно заседание съдията обявил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на отсъдената присъда. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и в местността Юч бунар („Три кладенци“, днес мястото е на столичната улица „Цар Симеон“ 125), Николай бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Житието му е написано от дякон Матей Граматик, съвременник и очевидец на страданията и смъртта му. Недалеч от лобното място на свети Николай Софийски през 1900 г. е осветен голям храм в негова чест.
Баташките новомъченици са български православни свещеници, мъже, жени и деца, избити в село Батак, Пещерско, в първите дни на май 1876 г. при потушаването на Априлското въстание. Те са канонизирани от Българската православна църква през април 2011 г. заедно с новомъчениците от Новоселския манастир „Св. Троица“ (днес в град Априлци), чиято памет се чества на 9 май.