Омбудсманът иска транспортът в София да не дели пенсионерите на „млади и стари“

Омбудсманът иска транспортът в София да не дели пенсионерите на „млади и стари“

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев, в което поиска да бъде преразгледана новата тарифна политика за градския транспорт в София, така че да се запазят превозните документи, които дават по-гъвкава възможност за пътуване на ползващите обществен превоз.

Поводът са инициираните този месец нови обществени консултации на Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, породени от голямото обществено недоволство.

Омбудсманът алармира, че в институцията постъпват жалби от пенсионери във връзка с изключването им от право на пътуване с дългосрочни персонализирани превозни документи за преференциални пътувания, което те посочват като дискриминация.

„Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, такова право имат само лицата, получаващи пенсия при условията на гл. VI от Кодекса за социално осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1 – 3 от същия кодекс – общия принцип за пенсиониране / например жени на възраст 60 г. и 10 м. и осигурителен стаж 35 г. и 2 м., посочва общия принцип омбудсманът.

Проф. Ковачева изброява кои са изключените пенсионери – по чл. 68а от КСО – една година по-рано от необходимата възраст, имащи необходимия осигурителен стаж; по чл. 69 от КСО – военнослужещи /възраст 52 г. и 10 м. и осигурителен стаж 27 г./; по чл. 69б от КСО – работещи при условията на първа и втора категория труд; по чл. 69в от КСО – учители и т.н.

Тя е категорична, че такова ограничение е несправедливо и неоправдано, защото по този начин ги лишава от правото да пътуват при преференциални условия, каквото се предоставя на друга група, а разликата между тях е само в условията за придобиване право на пенсия. Затова предлага в глава IV от Наредбата да се включат всички пенсионери, независимо от начина на придобиване право на пенсия.

„Изразявам увереност, че Столичният общински съвет ще разгледа всички поставени проблеми и ще бъдат взети решения, съобразени с транспортните потребности на гражданите на столицата и с правото им на достъпен и удобен градски транспорт“, пише омбудсманът.

В становището си омбудсманът заявява подкрепа за измененията, свързани с възстановяване на отпаднали превозни документи, каквото са месечна карта за една линия наземен транспорт, месечна карта за метро и месечна карта за една линия наземен транспорт (или метро) за ученици.

Ковачева е категорична, че отпадането на посочените превозни документи предизвика масово недоволство сред гражданите, които в сигналите си до нея искат тяхното възстановяване.

„Както вече изразих становище, не следва да бъде отнемано правото на пътуващите да избират измежду различни превозни документи съобразно с техните конкретни нужди“, пише омбудсманът.

Диана Ковачева обаче подчертава, че в предвидените промени не фигурира възстановяването на друг широко използван от гражданите превозен документ, какъвто е талонът за 10 пътувания.

Според нея този талон задоволява транспортните потребности на друга категория пътници – тези, които пътуват инцидентно с градски транспорт, както и на гостите на столицата, поради което настоява да бъде възстановен.

„Смятам също така, че билетът 30+ трябва да бъде преосмислен и да стане 45+, защото много хора се оплакват, че времето за пътуване не им е достатъчно. Увеличаване броят на пътниците с градски транспорт може да се случи само чрез една съобразена с потребностите им тарифна политика“, подчертава омбудсманът.

Диана Ковачева допълва, че не са взети мерки и за разрешаване на проблема със значителното и рязко увеличение на цената на месечната карта за градски транспорт на хората с увреждания, с намалена работоспособност над 71% вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност, без право на чужда помощ.

„Както беше отбелязано в предходни становища на омбудсмана, новата цена от 10 лв. на картата за хората с увреждания не е съобразена със затрудненията на гражданите в условията на сериозна инфлация и влошена икономическа среда“, подчертава още националният обществен защитник.

В допълнение проф. Ковачева пише: „Подкрепям промените, които засягат изключване от задължението за валидация, като условие за редовност, на дългосрочните превозни документи /чл. 11, ал. 1/, както и отпадане на глобата за невалидиран превозен документ / чл. 46, ал. 3/. Аргументите за това вече съм изложила пред Вас.“

Тя обаче обръща внимание на предвиденото изменение в чл. 18, ал. 1 на Наредбата, според което при пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт пътниците са длъжни да валидират превозните си документи и да спазват разпоредбите на настоящата наредба.

В становището си омбудсманът подчертава, че този текст противоречи на чл. 11, ал. 1, затова следва да бъде конкретизирано, че става въпрос за краткосрочните превозни документи и допълва, че това се отнася и за допълнението на чл. 15, ал. 1, т. 1 – преди думата „пътувания“ се записва „валидирани“.

По отношение на валидацията Диана Ковачева е категорична, че освен да се вменяват задължения на пътуващите, трябва да се подобри качеството, достъпността и ефективността на въведената тикет система.

Тя изброява и някои конкретни проблеми на хората, с които е сезирана – неработещите валидатори в превозните средства; затрудненията с валидирането на хартиения, по-скъп билет, продаван от шофьора на превозното средство; източването на суми от електронни портфейли и банкови карти на хората.

„След като една от причините за валидацията в Доклада се посочва застраховката за злополука на пътници, какво се случва при настъпване на застрахователно събитие в тези случаи – когато билет например не е валидиран поради неработещ уред“, пита омбудсманът.

Националния обществен защитник обръща внимание и на друг факт – когато гражданин валидира хартиен билет, то той трябва да го постави под определен ъгъл спрямо валидиращото устройство, в противен случай той не може да се валидира.

„Поставям въпроса – има ли указания за това в превозното средство? Отговорът е: не. Не всеки знае и може да изгледа специалния клип на ЦГМ за това“, посочва Диана Ковачева.

Тя подчертава още, че потърпевши граждани сигнализират, че от банковите им карти, които се намират в чантите им, са изтеглени пари за закупуване на билет и това се случва при преминаване пред валидиращото устройство.

„За това те разбират от последващ SMS на обслужващата ги банка, което пък означава, че ако нямат заявена такава банкова услуга, може и никога да не разберат за изтеглените суми. Т.е., има нужда от защита на гражданите срещу това неправомерно източване на средства, да се предприемат незабавни действия за подобряване техническата изправност на електронната система за таксуване“, категорична е проф. Ковачева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *