По повод 150 – годишнина от гибелта на Апостола в Благоевград се състоя възпоменателно факелно шествие, което тръгна от площад „Георги Измирлиев“, по ул. „Димитър Талев“ и премина по главната пешеходна улица „Тодор Александров“. То бе водено от ученици от различни училища, Общински младежки парламент, РК „Традиция“ и представители на културни институции. Танцьорите от Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ към НЧ „Н.Вапцаров-1866“ предвождаха шествието, гордо вдигнали 10 метрово българско знаме, а 150 факли горяха, носени от младежи и девойки от училищата в Благоевград.
Венци и цветя в знак на уважение и признателност, пред бюст-паметника на Васил Левски, по повод 150 години от гибелта на Апостола, положиха: Стоян Христов – областен управител на област с административен център Благоевград, председателят на Общински съвет Благоевград Радослав Тасков, представители на ОД МВР – Благоевград, командирът на 3-то Бригадно командване полк. Митко Балтов, общински съветници, представители на културни институти и политически партии, общественици, ученици и граждани. Възпитаници на ПГСАГ „Васил Левски“ припомниха едни от най-знаковите моменти от живота и делото на националния герой, отдал живота си за Свободна България, а малчугани от Детска градина “Детски свят” – Благоевград рецитираха и пяха. Васил Иванов Кунчев, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Той е популярен с прозвището Левски и е едно от най-светлите имена в българските национално-освободителни борби. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата – организира и разработва стратегия за освобождаване на България от османско иго. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция в района на Къкринското ханче.
Присъдата издадена на Апостола е смърт чрез обесване, издадена на 14 януари 1873 г. и изпълнена на днешната дата през 1873 година в покрайнините на София. В последните си часове Васил Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов като в изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е”. Вечни ще са словата на Апостола: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
