Някога футболното игрище в квартал „Ален Мак“ е било място, на което децата са играли футбол и са спортували. Днес от него почти не е останало нищо. Съоръжението е оставено да се руши. То е поредният пример за безхаберие от страна на няколко общински ръководства.
От едната страна на игрището е останала само рамката на футболната врата. Тя прилича на старите метални лостове, на които едно време се тупаха килими. От другата страна стои само едната греда.
Асфалтът е тотално напукан. През пукнатините вече расте трева. Няма нищо общо с нормално спортно съоръжение. Мястото прилича на изоставена площадка, за която отдавна никой не се грижи.
Пейките са изпочупени. Около игрището има разхвърляни боклуци. Част от оградната мрежа също липсва. Всичко това показва колко отдавна мястото е оставено на произвола.
В този си вид игрището не е безопасно за деца. Счупените елементи създават риск от наранявания. Разрушената настилка също е опасна. Липсва нормална среда, в която децата да спортуват спокойно.
Крайно време е Община Благоевград да вземе мерки. Игрището трябва да бъде възстановено. Необходима е нова настилка. Футболните врати трябва да бъдат ремонтирани или подменени. Оградата трябва да бъде възстановена. Пейките също трябва да бъдат ремонтирани, а районът да бъде почистен.
Децата имат нужда от нормални места за спорт. Не е нормално едно футболно игрище да бъде оставено да се превърне в руина. Още по-малко в квартал, в който има семейства и деца.
А може би точно това е целта? Мястото да бъде оставено да се разпада. Да загуби стойността си и значението си за хората. След това да се появи „правилният“ купувач и да го придобие за жълти стотинки. А на негово място да изникне поредната кооперация.
Защото в Благоевград вече сме виждали подобен сценарий. Първо едно място се занемарява. После се оставя да се превърне в руина. Накрая се оказва, че било „неизползваемо“ и нямало смисъл да се запазва. Случайност ли е? Или поредният добре познат модел?
