В самия център на Благоевград – на площад „Георги Измирлиев – Македончето“, където ежедневно преминават стотици хора, достъпът за инвалиди, трудноподвижни граждани и майки с детски колички е оставен в трагично състояние. Години наред проблемите стоят нерешени, а Общината очевидно не смята темата за достатъчно важна, за да предприеме реални действия.
В момента в района работи само един-единствен асансьор. Вторият асансьор – този до фонтаните – не функционира още от преди Методи Байкушев да стане кмет на Благоевград. Вместо ремонт, счупеното стъкло на вратата беше заменено с кофражен шперплат, който стои там вече години наред като символ на пълната незаинтересованост на администрацията. А най-скандалното е, че за повече от две години и половина управление кметът така и не намери време или начин да подмени едно счупено стъкло, за да заработи асансьорът отново и да бъде полезен на хората, които реално се нуждаят от него.
И докато здравите хора могат просто да слязат по стълбите, за инвалидите, възрастните хора и майките с колички това често е невъзможно. Вместо нормална достъпна среда, те са принудени или да чакат единствения работещ асансьор, или да обикалят през други места, за да стигнат до желаната точка.
Ситуацията със стълбите също е повече от абсурдна. На едната част липсва парапет, а той започва едва от второто ниво на стълбите. Излиза, че трудноподвижният човек първо трябва да премине първите стълби без никаква опора, за да стигне до мястото, където изобщо има за какво да се хване. Това не е нормална и достъпна среда, особено в центъра на областен град.
Отстрани на стълбите има изградени тесни рампи, предназначени уж за бебешки колички. На практика обаче те са почти неизползваеми. Наклонът е прекалено стръмен, рампите са твърде близо до стената и преминаването по тях е трудно дори за напълно здрав човек. За майка с количка или човек в инвалидна количка това е истинско изпитание.
Още по-фрапиращ е случаят с електрическата рампа за инвалидни колички, изградена по времето на кмета Атанас Камбитов. Рампата е поставена по проект, но според граждани тя никога реално не е работила. Днес съоръжението стои вързано и неизползваемо, сякаш е поставено единствено „за отбиване на номера“ и усвояване на средства, а не за реална помощ на хората с увреждания.
И тук вече възниква големият въпрос – за кого всъщност се прави градската среда в Благоевград? Защото към днешна дата хората с увреждания, възрастните граждани и майките с колички очевидно не са приоритет. А когато в центъра на областен град липсва елементарна достъпност, това е не просто лошо управление, а пълна подигравка с хората, които ежедневно се сблъскват с тези проблеми.
Най-лошото е, че този проблем не е от вчера. Години наред съоръженията стоят неизползваеми, асансьорът е блокиран, рампите са неудобни, а Общината очевидно няма нито желание, нито воля да реши проблема. В същото време постоянно се говорят красиви думи за „европейски град“, „модерна среда“ и „грижа за хората“. Реалността на площад „Георги Измирлиев – Македончето“ обаче показва нещо съвсем различно.
