Пицата е една от най-обичаните храни от всякакви хора по всички географски ширини.
Но знаете ли, че пицата има хилядолетна история?
Според историци и археолози, всяка цивилизация е познавала някаква разновидност на пицата, като най-много варианти се срещали в Средиземноморския регион и рецептите им много напомнят съвременните.
Древните египтяни, например, по традиция са празнували рождения ден на фараона с плоски питки, наръсени с подправки (познати в Италия днес като пица Бианка). Докато древните елини хапвали подобни питки с различни сосове и гарнитури и ги наричали плакунтос. Според Херодот идеята е взета от вавилонците.
При разкопките на древния град Помпей, разрушен при изригването на вулкана Везувий на 24 август 79 г., са намерени плоски питки, които по това време били разпространени и в намиращата се наблизо гръцка колония Неополис (по-късно Неапол).
Именно с Неапол е свързана известната днес форма на пицата. В италианския юг бедните селяни с помощта на малък брой съставки (пшенично брашно, зехтин, свинска мас, и зелени подправки) си приготвяли хлебна кора, гарнирана със сирене. През XVII в.тя била особено популярна сред испанските войници, окупирали Неапол. Пицария Поли
От средата на XVIII в. пицата вече се приготвяла с домати. На италианците им трябвало доста време, за да свикнат с този зеленчук. Докараните в началото на XVI в. от Южна Америка домати се смятали за отровни и се отглеждали само с декоративни цели. Наричат ги златни ябълчици заради малките им размери и характерния жълт (червеният култивиран домат се появява по-късно) цвят. Бедните са тези, които започнали да добавят домати към хляба си.
В края на XVIII в неаполитанците имали няколко утвърдени рецепти за пица с чесън (пресен или печен) и зехтин, с малките рибки чичинели (cicinielli), с аншоа и специалното сирене моцарела, което се появява в Италия по това време (самата моцарела е създадена от индусите през VII в, като оригиналът е от биволско мляко).
Първата истинска пицария еПицария Поли Antica Pizzeria PortAlba, открита през 1830 г на Via PortAlba 18 в Неапол, която работи и до днес. До тогава пицата се продавала навън на сергии или от разносвачи. Най-важното в пицарията била пещта, направена от застинала лава, което позволявало нагряване до необходимите 400 градуса и добре запазвало топлината (колко удобно, че Везувий е наблизо). Също така така имало мраморен плот за оформяне на пицата, както и рафтове за продуктите. В съвременен Неапол много от пицариите са обзаведени по същия начин.
Кралските особи също започват да проявяват интерес към това ястие. Мария Каролина (1752-1814), съпруга на неаполитанския крал Фердинандо IV (1751-1821), в лятната си резиденция Каподимонте имали специална пещ за пица. През юни 1889 г крал Умберто I (1844-1900) и съпругата му кралица Маргарита Савойска (1851-1926) прекарвали ваканцията си в Неапол. За рождения ден на кралицата в двореца поканили най-известния пицайоло (майстор-пицар) на града Рафаеле Еспозито. Заедно със съпругата си Роза Бранди, майсторът представил три вида пица: със свинска мас, сирене и босилек; с чесън, зехтин и босилек и с моцарела, домати и босилек, която толкова се харесала на кралицата, че тя изпратила на пицайоло благодарствено писмо. Рафаеле Еспозито, бидейки прозорлив човек, нарекъл пицата Маргарита. Тази PR-кампания била толкова успПицария Полиешна, че простичката пица, чиято рецепта била известна от много време, станала изключително популярна сред висшите кръгове (по-късно в цял свят).
В началото на XX в. Америка открива пицата с помощта на емигрантите италианци. Но едва след края на Втората световна война, когато в страната се връщат ветераните, воювали в Италия, пицата става изключително популярна – при това не само на американския континент, а по целия свят.
С времето пицата ставала все по-съдържателна и по-апетитна, лесно се приспособявала към вкуса и навиците на хората от различни националности, възраст и бит. Нейните основни характеристики обаче си остават същите: лесна за приготвяне, хранителна, приятна и за най-деликатния стомах. Тези нейни качества я правят храна, подходяща за всеки климат и сезон, обичана и предпочитана от милиарди хора.