146 години откакто опълченците и войните от Брянския и Орловския полк спечелиха най-важната битка в Освободителната война, а с това в огромна степен и самата война.
В огъня на обречените къpвaви ръкопашни боеве за позициите на върховете Шипка, Св. Никола и на Орлово гнездо, в горещия август на 1877 година възкръсна българската държава и държавност. Възкръсна България.
Българската свобода дойде на върха на тези къpвaви щикове. Бе извоювана от тази шепа безумни самоотвержени спартанци, защитили върха срещу безкрайните атаки на многократно по-многобройните opди на Сюлейман.
Останали без снаряди, артилеристи демонтират затворите на оръдията и ги хвърлят срещу пълзящите към тях пълчища.
Останали без муниции опълченци, брянци и орловци се хвърлят в самoyбийствeни щикови и саблени атаки срещу безкрайните opди на поробителя, обръщайки го в паническо бягство. Така бе извоювана българската свобода.
В къpвaвaтa зора на епичната победа от връх Шипка се видя Сан Стефано.
Видя се възкръсването на свободна България. Роди се Сан Стефанският национален идеал за една единна и свободна България, в границите на своето доказано етническо землище.
От Дунав до Бялото море и от Охрид до Черно море. Където един народ живее.
Шипка завинаги ще остане символ. На българската свобода и на националния идеал.
Вечна памет и дълбок поклон пред борците великани, извоювали българската свобода на Шипка.
Да живее България.
