Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България. Руините му са разположени в землището на село Рупите край Петрич, върху хълма Кожух, където са останките от единствения угаснал вулкан на Балканите. Именно недалече от това мистично място прекарва последните години от живота си и баба Ванга.
В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид. Хераклея Синтика носи името на митичния герой Херакъл (Херкулес), който се смята за родоначалник на династията на древните македонски царе. Цели хиляда години това място е било най- важният град по средното течение на Струма. Филип II, баща на Александър Велики го превръща в резиденция на македонските царе, а след това е завладян от римляните и продължава да съществува като римско селище.
Разцветът на града спира след като в рамките на 100 години два пъти бива разтърсен от силни земетресения и е залят от голяма приливна вълна.
От тук през 340 г. пр. Хр. тръгва първият поход на Александър Македонски, срещу медите, който едва на 16г. възраст се настанява в града със своя гарнизон.
Тази година археолозите откриха в античния град светилище на Немезида – богиня на възмездието. Те установяват, че то е било атакувано от ранни християни, които са натрошили оброчните плочки на Немезида, като част от тях са били изхвърлени много яростно извън светилището. На реставрираната плочка на богинята има частично запазен надпис, който е счупен в началото и гласи: “…посветих, както обещах в молитвите си“. Въпросният посветител, който е платил изработката на тази оброчна плочка и я дава като дар на светилището, е имал нужда от помощта на богинята, вероятно е искал някакъв реванш или някаква несправедливост да бъде отстранена и в молитвите си й е обещал оброчна плочка, разказва ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински. Той обясни, че в езическата религия, за разлика от християнството, молещият се обещава нещо конкретно на боговете и чака те да откликнат на молитвите му.
По открити плочи има интересни гладиаторски предмети, което е много рядко изображение на Немезида. Има представени гладиаторски атрибути като шлем, мечове, тризъбец, което пак навява на мисълта, че със сигурност в Хераклея Синтика са правени гладиаторски битки.
По-рано археолозите намират в античния град и древни цистерни за вода, в които откриват останките на няколко млади мъже на възраст между 17 и 35 години. Това са цистерни за чиста вода, а откритите в тях човешки останки са на загинали по време на силно земетресение в края на четвърти век и последвалата го мощна вълна от реката, смята доц. Вагалински.
Това било и първият случай, при който археолозите намират загинали хора при катаклизмите, сполетели Хераклея Синтика. Интересното е, че единият от загиналите мъже е бил с деформиран череп. Учените смятат, че това е причинено изкуствено, което е практика, въведена от хуните.
В древния град е открита и част от мраморна статуя на богинята Нике. Тя има запазени криле и това е помогнало на екипа да установи, че е на древногръцката богиня на войната. Археолозите смятат, че статуята е пострадала в края на III век при нападение на варвари, а откриването и по време на разкопките показва, че в града е имало култ към богинята.
Римска златна верижка на възраст повече от 16 века е сред другите интересни открития в местността Рупите. Златното украшение е от четвърти век след Христа, но се е запазило перфектно въпреки вековете, през които е лежало в земята. Изработката на верижката, която тежи 49,28 грама, е изящна.
През юли тази година по време на разкопки в Хераклея Синтика беше открита и оброчна плочка на Тракийски конник. Тя има толкова висока историческа стойност, че бе отбелязана като „Откритие на 2023“ при раздаването на годишните награди на националната кампания „Чудесата на България”. „За първи път намираме толкова добре изработена оброчна плочка, тя е с много висок релеф, почти ажурен“, сподели доц. д-р Людмил Вагалински. Археолозите смятат, че плочкта е била поръчана от богат човек. Изключително интересен е жестът с дясната ръка – наричат го „латинска благословия“. Това дава повод на учените да смятат, че на Хераклея Синтика е имало светилище или хероон на Тракийския конник./БТА
