ВМРО отбеляза 142 години от рождението на легендарния ръководител на ВМРО Тодор Александров

ВМРО отбеляза 142 години от рождението на легендарния ръководител на ВМРО Тодор Александров

Днес, 4 март,  се навършват 142 години от рождението на легендарния ръководител на ВМРО Тодор Александров.

ВМРО отбеляза 142 години от рождението на легендарния ръководител на ВМРО Тодор Александров

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в махалата Ново село в град Щип в семейството на български учител. Самият град Щип е един от будните центрове на българщината и българската просвета през XVIII и XIX век. Първите сведения, че в град Щип има българско училище са от 1793 г., а през 1828 г. там има две училища – в град Щип и в махалата Ново село, в които се обучават 150 ученика.

Голяма заслуга за българското просветно дело в Македония има местният учител и български възрожденец Йосиф Ковачев, чийто ученик е бащата на Тодор Александров. По-късно в 1869 г. в гр. Щип вече има и модерно класно училище. За приноса на щипските училища в българското образователно дело проф. Александър Балабанов, също родом от Щип, пише следното:

„Щип е град с висока култура, здрава просвета пръскаше той из целия български свят – от Солун до Тулча. Той даваше отлични учители за всички села и градове от Дунав до Бяло море“.

И неслучайно още тогава заради своя принос за българщината и просветното дело Щип е наричан Йерусалим на българщината. Бащата на Т. Александров – Александър Попорушев също е учител в Щип и град Радовиш, както вече отбелязах. И неслучайно е тази препратка.

В 1894 г. в гр. Щип са учители Даме Груев и Гоце Делчев. Именно те създават първия революционен комитет на новосъздадената ВМРО. Един от първите членове на този комитет е и бащата на Тодор Александров. Малко по-късно като учител в гр. Радовиш бащата на Т. Александров създава и първия революционен комитет в града.

От 1895 г. Тодор Александров продължава образованието си в българското педагогическо училище в гр. Скопие. Директор тогава  на педагогическото училище и председател на Скопския революционен комитет е Христо Матов. Именно той привлича младия Тодор Александров в Революционната организация, към която той полага клетва на 17-годишна възраст през 1898 г.

ВМРО отбеляза 142 години от рождението на легендарния ръководител на ВМРО Тодор Александров 2 ВМРО отбеляза 142 години от рождението на легендарния ръководител на ВМРО Тодор Александров 3

След завършване на Скопското педагогическо училище Тодор Александров е изпратен като учител в град Виница и става ръководител на Околийския революционен комитет в град Кочани. През учебната 1900-1901 г. Т. Александров е назначен за учител в гр. Кратово, където също оглавява местния революционен комитет.

Със съдействието на Тодор Александров е пренесен от България за Солун динамитът, с който „гемиджиите“ извършват атентатът срещу европейската „Отоман банк“.

Малко по-късно Тодор Александров е заловен и осъден на 5 години затвор. След Илинденско-Преображенското въстание и амнистията през 1904 г. е освободен от затвора. Става нелегален и  постъпва като секретар в четата на щипския войвода Михаил Развигоров.

През 1906 г. заболява от туберкулоза, идва в България и започва работа като учител в Бургас. На 2 април 1907 г. щипският войвода Михаил Развигоров е убит. Т. Александров подава оставка и се прибира в Македония, като отново се връща в революционните чети. В края на годината задграничният представител Христо Матов го вика в София и го назначава за касиер на задграничното представителство на ВМРО в България. Самият Матов казва за Т. Александров следното:

„Тодор Александров се оказа за делова революционна работа един от най-способните хора, каквито Организацията е имала.“

След Хуриета от юли 1908 г., когато Организацията се легализира и се организира за политическа дейност в Османската империя, Тодор Александров е основател на една от двете български политически партии „Съюз на българските конституционни клубове“ в Солун. Много скоро става ясно, че младотурците нямат никакво намерение да дадат реални конституционни права на българското население и ВМРО възвръща своята нелегална революционна дейност.

Основна е заслугата на Тодор Александров за възстановяване на ВМРО и нейната революционна дейност. През 1911 г. той, заедно с Петър Чаулев и Христо Чернопеев, са избрани за членове на Централния комитет на Вътрешната революционна организация.

За ролята на Т. Александров в този период Симеон Радев казва следното:

„След обявяването на младотурската революция, когато четите слязоха от горите, Вътрешната организация можеше да се смята като минала в историята. Тодор Александров я възкреси. Необикновената енергия на този човек се придружаваше от голяма амбиция и способност за водителство“.

С избухването на Балканската война четите на ВМРО вземат активно участие като авангард на Българската армия. Самият Тодор Александров като водач на чета навлиза в Македония, освобождава град Кукуш и влиза в Солун преди пристигането на Българската армия. Поведението на съюзниците на България обаче – Сърбия и Гърция, довеждат до избухването на Междусъюзническата война през 1913 г.

Още преди началото на войната Тодор Александров изпраща писмо до всички структури на ВМРО в окупираните от сърбите и гърците части на Македония, с което ги призовава:

Дълг се налага на всеки македонски деец и член на Организацията да употреби всички усилия в тези съдбоносни за Македония моменти. За да изпълни своя дълг, да пожертва всичко свое, но да стори зависимото от него за изкарване на благоприятен край в предстоящата война със Сърбия и Гърция. Уверен в пълната сполука на правата кауза, пожелавам успех на всички българи. Да живее целокупна България! Довиждане в свободните български градове Скопие, Битоля и Солун!“.

След неуспешния за България завършек на Междусъюзническата война Тодор Александров се заема със задачата да възстанови революционната дейност в Македония, като този път воюва с новите поробители.

Още през 1914 г. големи чети на ВМРО водят десетки сражения със сръбската армия на територията на окупираната от тях Вардарска Македония. А след влизането на България в Първата световна война, през октомври 1915 г., от четници и войводи на ВМРО е създадена 11-та Пехотна македонска дивизия, която действа като редовна част от Българската армия.

Тодор Александров е назначен като офицер за свръзка между 11-та Пехотна дивизия и българското Главно военно командване. След края на Първата световна война, след сключеното примирие на 29 септември 1918 г., когато Македония отново е окупирана от чужди сили, Тодор Александров на практика за трети път възстановява Революционната организация и подновява нейната революционна дейност.

През пролетта на 1919 г. ВМРО изпраща изложение до Великите сили в започналата в Париж Мирна конференция, с което от името на ВМРО и многохилядната македонска емиграция в България, настоява македонският въпрос да бъде разрешен по единствения възможно справедлив начин „като Македония в нейната географска цялост бъде присъединена към майката – Отечество  България“.

И нека не забравяме накрая неговия завет:

🟥⬛ „ВМРО не е Организация нито класова, нито съсловна. Тя се бори за свободата на Македония и обединението на българското племе!“.

Много скоро за ВМРО и за борбата на българите в Македония започва да говори отново цялата европейска преса. А ВМРО става фактор не само в България, но и на европейската политическа сцена.

На 31 август 1924 г. близо до село Сугарево, Мелнишко, Тодор Александров пада убит от враговете на българската кауза в Македония.

И ако в историята на освободителните борби на българите в Македония Гоце Делчев е всепризнатият Апостол, а Даме Груев е душата на Революционната организация, то Тодор Александров е желязната воля на ВМРО!

Желязната воля, която не признаваше никакви трудности. Нито пораженията на България, нито отчаянието в българското общество след двете национални катастрофи не можаха да сломят неговия устрем за извоюването на свободата на българите в Македония.

Неговият жизнен път може само да бъде пример за съвременните българи и последователи на ВМРО как неуспехите не трябва да ни плашат. Той трябва да е и пример за това как само с труд и воля може успешно да се продължи една борба, за която в годините преди нас загиваха десетки хиляди честни българи.

Защото именно неуспехите изваждат на преден план силните. А слабите винаги намират повод да мрънкат и да се отказват.

Именно Тодор Александров ни показа, че силните пишат историята!

автор: д-р Красимир Каракачанов, почетен председател на ВМРО, автор на книгата „Тодор Александров“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *