На 17 януари отбелязваме Антоновден, посветен на свети Антоний Велики – монах, духовен водач и лечител, живял през III–IV век. Той е почитан както в християнството, така и в българските народни вярвания, където празникът е натоварен с множество обичаи и символика, свързани със здравето и предпазването от болести.
Свети Антоний е известен като основател на монашеството и голям духовен учител. Според преданията, той посвещава живота си на молитва, пост и помощ на бедните и страдащите. Именно затова българският народ вярва, че светецът помага да се прогонят болестите и да се осигури здраве за семейството.
Антоновден е свързан с редица традиции, които целят да предпазят дома и семейството от злини. Един от най-разпространените обичаи е приготвянето на малки питки, наричани „боговица“, които се мажат с мед и се раздават за здраве и благоденствие.
Според народните вярвания, на този ден жените не трябва да работят, особено с остри предмети като ножове и игли, за да не се „разсърдят“ болестите. Смята се също, че тежките домакински задачи могат да привлекат нещастие.
Празничната трапеза на Антоновден е постна, тъй като празникът попада по време на зимните пости. Обикновено на масата се слагат:
- Питки с мед;
- Боб или леща;
- Варено жито за плодородие;
- Тиквеник или други тестени изделия.
В народната митология свети Антон и свети Атанас, чийто празник е на следващия ден, са братя ковачи, които „коват“ болестите далеч от хората. Те са почитани като покровители на ковачите, железарите и ножарите, както и на всички, които работят с метал.
Освен това, Антоновден е празник на народните лечители, билкарите и врачките, които вярват, че свети Антоний им дава сили да лекуват.
Днес Антоновден се отбелязва с уважение към традициите, но и с модерни акценти. Много хора, носещи името Антон, Антония, Тони, Дончо и други подобни, празнуват своя имен ден. Семейства и приятели се събират на трапезата, за да отбележат празника със специално приготвени ястия и добро настроение.
Антоновден е не просто ден за почит към светеца, а и възможност за събиране на близки хора и за поддържане на живите български традиции, свързани със здравето и добруването.
